Моделът „задължителен опит за медиация“* намалява съдебните спорове по имуществени въпроси в Италия с близо 50%
Автор: проф. Джузепе де Пало, медиатор, Омбудсман на ООН
Източник: https://www.linkedin.com/pulse/opt-out-mediation-model-cuts-real-estate-litigation-italy-de-palo
Статията ни е предоставена лично от Проф. Де Пало с одобрението му за превод
Превод: Севдалина Александрова
Photocredit: Албена Комитова
*"Задължителен опит за медиация" е Италианският модел на задължителна първа среща по медиация, която включва както информационна част, така и медиация по същество. Страните могат да се ограничат до тази среща или да продължат в пълна процедура по медиация. (бел. Севдалина Александрова и Албена Комитова)
Множеството цели на един закон за медиацията
Поддръжниците на медиацията вярват, че наред с другите и обществени и лични ползи за страните, медиацията може да намали броя на случаите, които наводняват гражданските съдилища. Една от целите на повечето закони за медиацията всъщност е да се намали броя на съдебните дела (например, член 1 от Директивата на ЕС за медиацията от 2008 г. има за цел "насърчаване на използването на медиация ... чрез осигуряване на балансирано отношение между медиацията и съдебните производства")... Критиците на медиацията не са убедени, че тя може или трябва да направи това. Освен това те твърдят, че е трудно да се намерят надеждни данни за медиацията.
Сега вече има ясни числа
Такъв обаче не е случаят в Италия – единствената държава от 47 членове на Съвета на Европа, в която има официална статистика за медиацията (https://webstat.giustizia.it/Analisi%20e%20ricerche/Mediazione%20Civile%20-%20Anno%202018%20(primo%20semestre).pdf).
Всъщност, днес едно от най-уважаваните финансови издания (“Il Sole 24 Ore”, at p. 9) публикува статия, която показва, че през последните четири години Италианският модел на „задължителен опит за медиация“ (“opt-out mediation model”) е намалил броя на новопостъпващите съдебни дела с 30%, които достигат почти 50% при определени видове спорове, като тези, свързани с недвижими имоти (забележка: същите статистически данни показват, че броят на споровете, които не подлежат на медиация, е спаднал само с 15%, вероятно като отражение на продължаващите икономически трудности в страната). Редица от „изчезващите“ съдебни спорове биват успешно разрешавани в процедури по медиация. Други са разрешавани директно от страните, вероятно за да избегнат медиация. В крайна сметка, някои хора може просто да решат да се откажат от съдебни дела и да не предприемат нищо. (Изглежда обаче крайно невероятно това да се случва, за да се избегне изискването за провеждане на медиация преди съдебния процес).
Моделът „задължителен опит за медиация“ накратко
Според италианското законодателство, преди да е възможно да започне съдебно производство, ищците по някои видове спорове (за недвижими имоти, злоупотреба с медицински услуги, банкови договори и други), трябва да поканят ответника (ответниците) пред медиаторска организация, регистрирана в Министерството на правосъдието. (в Италия медиация се предоставя само от медиаторски организации, вместо от самостоятелни медиатори - бел.пр.). В тези случаи, ако ищецът не покани ответника за медиация, това ще доведе до незапочване/спиране на съдебното производство; ако ответникът не се яви на първата среща по медиация, това може да доведе до финансови санкции, както и други негативни последици.
Уникалната особеност на Италианския модел на медиация е може би следната: за да се избегнат горепосочените последици, страните по съдебно дело е необходимо да участват в първа среща с медиатор. Тази среща не е просто информационна среща за медиацията, а по-скоро част от самата медиация. За да се запази доброволния характер на медиацията, всяка страна може лесно да „избере да прекрати участието си“ в първата среща по медиация без никакви негативни последици в съдебния процес, който (вероятно) ще последва. Медиацията ще продължи само, ако всички страни желаят това (кратко видео обяснение на италианския модел за медиация може да намерите тук: https://www.mediate.com/articles/urso-italian-model.cfm)
Повече медиации и доброволни споразумения отколкото във всички държави в ЕС
Въпреки, че медиацията в Италия се прилага за спорове, които представляват само около 10% от всички съдебни спорове в Италия, този модел генерира над 200,000 медиации годишно – много повече, отколкото в която и да е друга държава в ЕС. Когато страните се съгласят да продължат и след първата среща по медиация, в 43% от случаите се постига споразумение. Това е забележителен процент, тъй като адвокатите биха могли да разрешат същите тези спорове с директни преговори, ако искаха да избегнат изцяло медиацията, но очевидно тези спорове не могат да се разрешат без помощта на неутрално трето лице.
Само „необходимостта“ от срещата с медиатор (дори и кратка) като предварително условие за завеждане на иск пред съда, е довела до доброволно споразумение.
Много заложени пари
През 2014 г., проучването на Европейския парламент "Рестартиране на Директивата за медиацията в ЕС" изчислява, че ако е бил направен опит за медиация по всички спорове и по 50% от тях е било постигнато споразумение, то компаниите и бизнеса в Европа биха могли да спестят десетки милиарди евро годишно. ( http://www.europarl.europa.eu/thinktank/en/document.html?reference=IPOL-JURI_ET(2014)493042).
Вместо "чист" модел на задължителна медиация, проучването "Рестартиране" предложи моделът "Задължителен опит за медиация", тъй като той запазва неограничената доброволност на ангажирането с цяла процедура по медиация (и заплащането за нея), като задължава страните единствено да се явят на една първа среща, (като платят само скромна такса, ако решат да ограничат медиацията до тази среща). Обосновката на проучването за налагането на такъв ангажимент за "явяване на страните" е, че предпочитанията на едно лице да води съдебни дела трябва да е подчинено на колективния интерес от по-добро функциониране на съдебната система на една държава. Това важи особено в ЕС, където съдебните такси на страните по спора покриват средно едва 20% от общите разходи на системата за гражданско правосъдие.
"Подтикването" на хората към постигане на обществени блага, включително повече медиации
Професор Ричард Талер, съавтор на най-продаваната книга "Подтикването – по-добрите решения за здраве, благосъстояние и щастие", получи Нобеловата награда през 2017 за приноса си към икономиката на поведението, "изследвайки последиците от ограничената рационалност, социалните предпочитания и липсата на самоконтрол " и "как тези човешки черти систематично засягат индивидуалните решения, както и пазарните резултати": (https://www.nobelprize.org/prizes/economic-sciences/2017/summary). Идеята за "подбутването" на хората за провеждане на повече медиации, чрез различни механизми, включително със „задължителен опит за медиация“ („opt out“) или поети „ангажименти“ за медиация, изобщо не е нова в сферата на алтернативното разрешаване на спорове. В Световната банка например служителите, които възнамеряват да съдят своя работодател, от 2008 г. знаят, че ако поискат от техния работодател да проведат медиация, Банката е поела ангажимент да участва. Наскоро Службата на Омбудсмана за Фондове и програми на ООН предложи подобен подход в рамките на петте агенции на ООН, които подпомага. (http://fpombudsman.org/wp-content/uploads/2018/05/Annual-Report-2017.pdf, pp. 12-14).
Все още много хора са твърдо убедени, че единствените съществуващи възможности са доброволна медиация или задължителна медиация. Моделът "задължителен опит за медиация" и моделите, основани на ангажимент да се опита провеждането на медиация в подходящи случаи, предлагат по-пълен анализ на възможностите и изглежда, че водят до по-добри резултати.