Задължителна медиация – кои спорове, кой, как - отзиви от Кръглата маса на 25 септември

На 25 септември в НДК, София, се проведе кръгла маса на тема Задължителна медиация, организирана от Висшия Адвокатски съвет и Центъра за спогодби и медиация към Софийски Районен и Софийски градски съд.

На кръглата маса присъстваха Председателят на Висшия Адвокатски съвет Ралица Негенцова, Председателстващият Висшия Съдебен съвет Боян Магдалинчев, Заместник-министърът на правосъдието Десислава Ахладова, Националният омбудсман Диана Ковачева, адвокат Ивайло Данов, председател на Софийска адвокатска колегия, както и множество председатели на съдилища, които имат програми за медиация, председатели на адвокатски колегии, както и съдии, адвокати и медиатори.

Какво беше по-различното?

Адвокатурата зае активно място като съинициатор на събитие, с което даде ясен знак на подкрепа за задължителен елемент на медиация.

Наред с това, за пръв път се влезе в сериозна конкретика за това - кои видове дела, как да се гарантира качеството, какво да бъде участието на адвокатите, за да се гарантират правата на страните.

И все пак – задължителен елемент по кои спорове?

• По семейни спорове – с изрично предвидени изключения - например в случаите на домашно насилие, родителско отчуждение, при съображения за защитата на деца, спешност и т.н., както и с преценка дали задължителният елемент да бъде чрез среща преди съдебното заседание, или в първото по делото заседание, за да се даде възможност за преценка от съдията дали случаят е подходящ, с оглед защитата интересите на децата,
• По договорни спорове, например по договори за наем, или такива за комунални услуги, или с банкови и небанкови финансови институции – практиката в съдебния център във Варна например показва, че най-големият от споразуменията в медиации е именно по договорни спорове – над 37% от всички видове спорове,
• По търговски спорове, като особено подходящи са тези между съдружници, но и между търговски партньори,
• По делбени спорове – които също са масови и в практиката показват, че са особено подходящи за медиация.

Предвиждането на задължителен елемент на медиация би могло да стане както чрез първа среща по медиация преди завеждането на съдебно дело – каквото е преобладаващото становище, така и чрез последваща преценка на съдията, който да може да разпореди медиация. Престои да се уточни по кои спорове кой метод би бил най-подходящ.

Евентуален задължителен елемент следва да бъде обезпечен чрез сериозни гаранции за качеството на провежданата медиация.

Сред предложенията за гарантиране на качеството са:

Повишаване на изискванията към медиаторите – образователен ценз за медиатори по някои видове медиации, последващ стаж след преминатото обучение по медиация, придобиване на правоспособност след преминаване на единен национален изпит за завършилите обучение медиатори.

Обучение за повишаване на квалификацията на всички професии, подпомагащи страните в медиация – специализирани обучения за медиаторите, особено в сфери, в които медиацията би станала задължителна, обучение на адвокатите в представителство в медиация, обучения на съдии в препращане, обучение в университетите, запознаващо студентите с медиация.

Национален контролен орган – Камара на медиаторите или Съвет на медаторите.

В тази връзка, беше ясно подчертана необходимостта Министерство на правосъдието да поеме важната функция на координатор, който събира на едно място информация за медиацията в национален мащаб, следи за спазването на законовите изисквания включително за качеството на медиацията, и координира усилията на всички заинтересувани, като адвокати, съдии и медиатори.

Участие на адвокатите в процедурата по медиация

Задължителното участие на адвокатите в процедурата по медиация беше масово застъпеното становище на кръглата маса, тъй като само то би могло да гарантира правата на страните и сключването на равнопоставено, взаимноизгодно споразумение.

Наред с това се коментира необходимостта адвокатите да запознават страните с медиацията възможно най-рано, преди завеждането на съдебно дело.

Една от най-важните теми беше предвиждането на възможност споразумение, постигнато в медиация, и подписано от страните, адвокатите и медиаторите, да притежава изпълнителна сила. Макар споразуменията, постигнати в медиация да се изпълняват обичайно доброволно, това създава допълнителни гаранции на страните за бързото изпълнение на постигнатата договореност.

Наред с тези теми, бяха обсъдени и въздействието на Сингапурската конвенция за изпълнение на споразуменията, постигнати в медиация между търговци от различни държави, която беше подписана през август тази година от 46 държави.

В края на кръглата маса беше представен и опита на Франция в задължителната медиация по съдебни дела, където експериментално е въведена медиация в 11 съдебни района, и над 49% от насочените към задължителна медиация страни продължават в пълна процедура по медиация, като 53% от тях завършват със споразумения.

Във всички случаи, въвеждането на задължителен елемент на медиация, е въпрос, по който предстои да се работи, и дори да бъде въведен, да бъде предвиден подходящ период на подготовка, преди влизането на подобни законови промени в сила.

За да бъде задвижено на практика приемането на тези предложения, участниците в кръглата маса се обединиха около заключителен документ с предложения, който ще бъде изпратен на Висш съдебен съвет и Министерство на правосъдието, където ще се работи по конкретни стратегии и законодателни текстове.

Пълният текст на заключителния документ можете да видите тук. https://www.vas.bg/bg/a/klyuchova-krgla-masa-po-vprosite-na-mediatsiyata-organizira-visshiyat-advokatski-svet