МЕДИАЦИЯТА ВЪВ ФРАНЦИЯ ДНЕС

Представяме Ви информация, предоставена от Отдел "Гражданско право", Звено по процесуално право и социално право към Министерство на правосъдието, Република Франция: 

 

I. В кои области може или трябва да се използва медиацията?

 Медиацията може да се извършва по всяко време и във всички области на правото, с изключение на тези, свързани със „защитата на обществения ред“. Така например не е възможно да се прибегне до медиация, за да се заобиколят задължителните правила за брак или развод.

 Медиацията се упражнява особено в случаи на:

- междусъседски конфликти,

- трудности при възстановяване на дълг,

- проблеми между собственици и наематели,

- трудности със съпруг / съпруга във връзка с правото да посещава дете.

 

Закон № 95-125 от 8 февруари 1995 г. относно организацията на съдилищата и гражданското, наказателното и административното производство въвежда гражданската медиация във френското право.

 

С Наредба № 2011-1540 от 16 ноември 2011 г. е транспонирана Директива 2008/52 / ЕО, която определя рамка, предназначена да насърчава доброволното разрешаване на спорове от страните с помощта на трета страна, медиатор, като разширява приложението си не само върху трансграничната медиация, но и върху вътрешната медиация, с изключение на спорове, произтичащи от трудов договор, както и по въпроси на суверенното административно право.

 С наредбата от 16 ноември 2011 г. се изменя и законът от 8 февруари 1995 г., за да се установи обща рамка за медиация. Тя дава дефиниция на понятието медиация, конкретизира качествата, които медиаторът трябва да притежава и припомня принципа на поверителност на медиацията, който е от съществено значение за успеха на процеса.

 

  1. Конвенционална медиация

Медиацията може да се осъществи по инициатива на страните. Тя може да се осъществи, без да се сезира съдията. Страните, които са поискали от съдия да разреши спора им, запазват възможността да прибегнат до доброволен метод за разрешаване на спорове, по-специално чрез призоваване на медиатор.

     

     2. Съдебна медиация

Когато искът е предявен пред съд, „съдията, разглеждащ спора, може след получаване на съгласието на страните да определи трето лице, което да изслуша страните и да сравни техните гледни точки, за да им даде възможност за намиране на решение на конфликта между тях “(член 131-1 от Гражданския процесуален кодекс).

 По семейни въпроси съдията може също да разпореди на страните, в рамките на ограничения обхват на упражняване на родителско право или временни мерки по дела за развод, да присъстват на информационна среща за медиацията, която е  безплатна за страните и която не може да бъде предмет на конкретна санкция (членове 255 и 373-2-10 от Гражданския кодекс).

 И в двата случая, съдията по семейни въпроси не може да прибягва до семейна медиация в случай на предполагаемо насилие над съпруга/та и/или децата или при явен контрол на една от страните над другата.

 Закон № 2019-222 от 23 март 2019 г. за развитието и реформата на правосъдието за 2018-2022 г., въведе медиацията след произнасяне на решението в член 373-2-10 от Гражданския кодекс:

 

„В случай на несъгласие съдията се опитва да помири страните. За да улесни намирането на съгласие от страна на родителите при упражняване на родителски права, съдията може да им предложи мярка за медиация, освен ако няма твърдения за насилие от единия от родителите върху другия родител или върху детето и след получаване на съгласието им назначи семеен медиатор, който да продължи процеса, включително и решението, окончателно постановяващо процедурите за упражняване на родителските им правомощия. Той може също така да им нареди, освен ако един от родителите не излага твърдения за насилие върху другия родител или върху детето, да се срещнат със семеен медиатор, който да ги информира за същността и прилагането на тази мярка. "

   

     3. „Задължителна“ медиация

Последните законодателни изменения въведоха задължително прибягване до медиация във френското законодателство при определени обстоятелства.

 

Член 4 от Закон № 2016-1547 от 18 ноември 2016 г. относно модернизацията на правосъдието в 21-ви век, изменен със Закон № 2019-222 от 23 март 2019 г. за развитието и реформата на правосъдието за 2018-2022 г., въведе задължително прибягване до един от алтернативните методи за разрешаване на спорове, включително медиация, когато искането е за плащане на сума, която не надвишава 5000 евро или се отнася до междусъседски спор.

 В този случай сезирането на съда трябва да бъде предшествано от служебно произнасяне на съдията за допустимост, което съдията може да направи служебно, като страните могат да избират между опит за помирение, воден от съдебен помирител, чрез опит за медиация или опит за участие в процедура, с изключение на четири случая, предвидени в закона:

 - ако поне една от страните поиска одобрение на споразумение;

- когато прилагането на предварителна процедура по обжалване е наложено на автора на решението;

- при липса на възможност за прибягване до един от методите за доброволно разрешаване, посочени в първия параграф, когато това е оправдано от законна причина, по-специално в случай на невъзможност за назначаване на помирители в разумен срок;

- ако съдията или административният орган трябва, в изпълнение на конкретна разпоредба, да направи предварително опит за помирение.

 

По отношение на семейните въпроси, член 7 от закон № 2016-1547 от 18 ноември 2016 г. относно модернизацията на правосъдието в 21-ви век установява тестово прилагане в опита за задължителна предварителна семейна медиация (TMFPO) за период от три години от обнародването му, в рамките на 11 съдилища от по-горна инстанция, определени с Указ от 16 март 2017 г. Предвиденият от закона тригодишен тестови период е удължен до 31 декември 2020 г., съгласно Закона за финансите за 2020 г., за да позволи оценка, обхващаща две пълни години, преди да се разгледа възможното общо прилагане на разпоредбата.

 Лицата, които желаят да изменят решение на съдията по семейни въпроси или разпоредба от споразумение, одобрено от съдията, трябва, поради възможност за определяне като  недопустимо, да опитат семейна медиация, преди отново да сезират съдията.

 Съответните искания са тези, свързани с:

- мястото на обичайно пребиваване на детето или децата;

- правото на посещение и настаняване;

- принос за образованието и издръжката на малолетни деца;

- решения, свързани с упражняването на родителската отговорност.

 

Опит за предварителна семейна медиация не се изисква в случай на:

- насилие, извършено от родител над другия родител или над детето,

- искане за одобряване на споразумение между страните,

- друга законна причина, преценена от съдията.

 

II. Приложимостта на споразумението в резултат на медиация

 Когато страните постигнат споразумение, то ги обвързва като всеки договор.

 Когато в хода на дадено производство не бъде постигнато споразумение, член 1565 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че то може да бъде предадено на съдия, които да се произнесе по разглеждания въпрос, с оглед необходимостта от изпълнение.

 Когато медиацията се извършва в съдебен контекст, член 131-12 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че сезираният съдия одобрява, по искане на страните, споразумението, което те му предоставят.

 Член 111-3, 1 ° от Кодекса за гражданско изпълнително производство предвижда, че на изпълнение подлежат споразуменията, постигнати в резултат на съдебно или извънсъдебно посредничество, на което съдебните или административните съдилища предоставят изпълнителна сила.

 

III. Каква е цената на медиацията?

 Извънсъдебната или съдебна медиация се заплаща от лицата, които използват този алтернативен метод за разрешаване на спорове.

 Възнаграждението на медиатора може да попадне в хипотезата за правна помощ, както е предвидено в членове 118-9 и сл. от Указ № 91-1266 от 19 декември 1991 г. Въпреки това, не може да надвишава 256 евро за една или 512 евро за всички страни.

 Относно съдебната медиация възнаграждението се определя от съдията след приключване на процеса и при представяне на доклад или декларация за разходите (член 119 от Указ № 91-1266 от 19 декември 1991 г.). Съдията определя депозита и възнаграждението (членове 131-6 и 131-13 от Гражданския процесуален кодекс). Поради липсата на размер, точно определен от текстовете, единичната цена на услугите за семейна медиация е променлива.

 Услугите за семейна медиация, ползващи се от споразумение, по-специално с националния фонд за семейни помощи, се задължават да спазват процент на семейно участие. Финансовото участие за сметка на страните, за сесия по медиация и за лице, варира между 2 евро и 131 евро, в зависимост от доходите.

  IV.Медиатори

 Във Франция няма централен или държавен орган, който да отговаря за регулирането на професията медиатор. Няма официален и национален уебсайт, свързан с медиацията. Раздел за медиация обаче се поддържа на: http://www.justice.fr/. Съгласно член 8 от Закон № 2016-1547 от 18 ноември 2016 г. относно модернизацията на правосъдието през 21 век, списъци с медиатори по граждански, социални и търговски дела се публикуват от всеки апелативен съд. Предназначени предимно за информация на съдиите, тези списъци могат да бъдат предоставени на страните по всички начини. Те могат да бъдат разгледани конкретно на уебсайта на съответните апелативни съдилища.

 В настоящия си вид френското позитивно право не предвижда специално обучение за практикуване на медиация. По семейни въпроси с Указ от 2 декември 2003 г. и с Указ от 12 февруари 2004 г. е създадена държавна диплома за семеен медиатор. Притежаването на такава диплома не е задължително условие за упражняване на семейната медиация. Въпреки това, за практикуването на услуга за семейна медиация, е необходимо да има сключено споразумение.

 Няма и национален „деонтологичен кодекс“ за медиаторите. Някои медиатори се позовават чрез прякото си членство или чрез това на организацията, която ги наема, на етичните кодекси или хартите, приети от асоциации или федерации. „Договорените“ услуги за семейна медиация, тоест тези, които се възползват от публично финансиране от фондовете за семейни помощи, селскостопанската социална взаимоспомагателна каса и Министерството на правосъдието, се задължават да спазват определени оперативни стандарти и качеството на услугите, посочени в национален референтен документ.

 И накрая, член 2 от Указ № 2017-1457 от 9 октомври 2017 г. относно списъка с медиатори в Апелативния съд уточнява условията за регистрация в тези списъци. Необходимо е, както следва:

  1. да не са били осъждани, да не са лишавани от дееспособност и да не са били субект на конфискация, Съгласно бюлетин № 2 от регистъра за съдимост;
  2. да не е извършвал действия противоречащи на честта, почтеността и добрите нрави, които са довели до дисциплинарно или административно наказание за уволнение,заличаване или анулиране на одобрение или разрешение;
  3. да предоставят доказателство за обучение или опит, удостоверяващ способността да практикуват медиация, за физически лица и за юридически лица: всяко физическо лице, член на юридическото лице, което осигурява изпълнението на мерките по медиацията трябва да отговаря на условията, определени за физически лица.

 В момента се обсъжда как да се подобрят професионалните качества на медиаторите.